Morgana (Ди)
188 202
Dec 30, 2007, 11:17 AM

Прости ми... (от днес съм вече твоя) 

  Poetry
715 0 6
Прости ми, че понякога съм чужда.
Че съм оплетена от своята измислица.
Прости, че понякога съм друга,
грешна... като самата ми действителност.

Прости, че понякога съм неразбрана.
И мислено обичам да съм твоя.
Истинска, греховна, приласкана,
обичам да ми казваш „мила моя”...

Защото обичам ги очите ти.
И устните, с които ми говориш.
Пеперуди греят във зениците,
когато ласките ти студа ми стоплят...

Но прости ми, че няма да ти кажа да останеш,
когато дойде време да си тръгнеш.
Прекалена ще е болката от хилядите рани,
но мислено ще те моля да се върнеш...

Защото обичам ги ръцете ти.
И сърцето ти, когато с моето забие.
Тогава обич има на лицето ми
и спира в мен вълчицата да вие.

Затуй прости ми, че понякога съм чужда.
И студена даже, когато си далече.
Прости ми, че от обич имам нужда...
След всяко „утре” повече ще те обичам,
защото от днес съм твоя вече!

© Ди All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нямате представа как ме усмихвате. Искрено ви благодаря и ви прегръщам!
  • "И сърцето ти, когато с моето забие."
    Вдъхновено и простимо! Браво!
    СЛАВИ
  • Обично, песенно, браво, Диана!!!
  • Много ми харесва как си направила композицията... ти не просто редиш стихове.. ти разговаряш! В стихотворението ти има развитие.. и финалът е прекрасен, подобаващ завършек на един така прекрасен разговор, 6+!
  • Толкова любов... хубаво е! Поздрави!
  • Браво! Обичай, бъди обичана...
Random works
: ??:??