Прости ми, че понякога съм чужда.
Че съм оплетена от своята измислица.
Прости, че понякога съм друга,
грешна... като самата ми действителност.
Прости, че понякога съм неразбрана.
И мислено обичам да съм твоя.
Истинска, греховна, приласкана,
обичам да ми казваш „мила моя”...
Защото обичам ги очите ти.
И устните, с които ми говориш.
Пеперуди греят във зениците,
когато ласките ти студа ми стоплят... ...