Вечерно Тихо зарисува кленов лист.
Балканът в пазва скрил е летни бури.
Една тъга в ресници е надвиснала.
В душата - твойте думи прекатурени...
Прости ми песента, ти Жарко Лято!
Прости ми тези паяжинки до очите!
Косите ти са есенни, скрежасали и святи...
Кандилце е зехтинът на очите ти...
Сюжетът - есен бродник е навън...
В оджака Жар по Огъня въздиша...
Две чаши вино със камбанен звън
и с дъх на дюли нашта Обич пишат...
© Красимир Дяков All rights reserved.
/
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
