Feb 22, 2015, 7:44 PM  

Прости ми, рожбо

  Poetry » Other
844 0 8

От теб аз сине днеска искам прошка.
От теб, макар че си далеч сега.
Душата ми прекършена е клонка- 
сълзяща, с черни капчици реса.

Прости ми! Не успях да те предпазя
от злото, що провря се във съня.
И после заживя - вампир отровен
изчаквайки да срещне слабостта.

Прости ми, че не мога да забравя
мигът кошмарен. Още е във мен.
Чернилката и траурът надгробен
ме следват неотлъчно ден след ден.

Прости ми, че понякога потъвам
в ямата дълбока на скръбта.
В човешки страсти тежко се препъвам
и губя вяра с чувство за вина.

Прости ми, рожбо! Мъката е черна.
а искам да те следвам в светлина.
Дано ме чуеш там в света си звезден
и ми помогнеш, аз да си простя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изключително тъжно и докосващо...
  • Искам само да ти кажа, Таня, че никой никого не може да опази от смъртта. Ти нямаш вина. Избий си тази тежка и укорна мисъл от главата.
    От сърце те моля да ми повярваш. Нещо повече, малко са майките като теб, които с такава голяма обич тачат синовете си. Следя най-редовно прекрасните стихотворения посветени на сина ти. Ако понякога съм пропускал да коментирам, то е било единствено от неудобство, защото подобна изпята мъка е свята и пред нея следва единствено да се замълчи.

    Прости ми, че се разприказвах, но отново повтарям - не си приписвай вина. Нямаш такава.

    С най-дълбоко чувство на съпричастност: Младен
  • Мила, детето и Господ са ти простили, сега е твой ред да си простиш.
    Много силно, разкъсващо душата.Поклон пред твоята мъка!
    Прегръщам те силно!
  • "и ми помогнеш, аз да си простя"
    Никога няма да си простиш загубата на дете, не е честно да го преживееш, но съдба! Изтръпнах от думите ти! Харесах!
  • Грях е Ели, когато една майка не може да опази детето си от злото.
    Че не го е научила да го разпознава.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...