Прости ми, рожбо
От теб аз сине днеска искам прошка.
От теб, макар че си далеч сега.
Душата ми прекършена е клонка-
сълзяща, с черни капчици реса.
Прости ми! Не успях да те предпазя
от злото, що провря се във съня.
И после заживя - вампир отровен
изчаквайки да срещне слабостта.
Прости ми, че не мога да забравя
мигът кошмарен. Още е във мен.
Чернилката и траурът надгробен
ме следват неотлъчно ден след ден.
Прости ми, че понякога потъвам
в ямата дълбока на скръбта.
В човешки страсти тежко се препъвам
и губя вяра с чувство за вина.
Прости ми, рожбо! Мъката е черна.
а искам да те следвам в светлина.
Дано ме чуеш там в света си звезден
и ми помогнеш, аз да си простя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
