Прости ни
Искрица смях във чашка на лале —
опива се от нея пак пчелата.
Една сълза във утрото — небе,
излива се дъга от светлината.
А мократа земя въздиша,
умора тегне над гръдта...
В сърцето ѝ със обич пиша —
„Прости ни, майчице добра.“
Прости за тоновете гордост,
покрили те като найлон,
за торовете от заблуди,
просмукали се в твоята плът...
И твоя дъх зелен опустошили
с отрови, гнет, машинни сили.
От тебе всичко сме изпили,
благата ти безчет опожарили.
Прости ни, майчице едничка,
че бяхме глупави деца —
на всякакви войни играхме
и кръв невинна се проля.
И твоите деца пленихме,
убивахме ги за пари.
От кожите им си строихме
печалба — „щастие“, „мечти“.
Прости ни, майчице вековна,
че търсим друга като теб
и бягаме от грижата синовна —
оставяме те, цяла в смет...
Но ти, премъдра си старица
и знаеш как да ни възпреш.
Понякога ни учиш с болка
и секва алчният копнеж.
И щом останем голи с тебе
пред твойта милост и ръка,
очи навеждаме смирено
и молим се —„Бъди добра.“
© Lyudmila Stoyanova All rights reserved.
