Mar 21, 2009, 12:59 PM

Прости, прощавай

  Poetry » Other
1K 0 2

 

(Неразбираемо)

 

Прости, прощавай, тръгвайки, не съжалявай,

поспри,  не остарявай, спомените си оставяй.

Просто отминавай, везните не накланяй,

приспи луната, сънувайки, не се прекланяй.

 

Надмини дори и себе си в зори неспирни,

надникни в борби невидими, но видни,

напрегни сетива за чувствата си дивни,

надвий пространството, когато е привидно.

 

Срещата ни някога не би се състояла,

без сянката ни липсваща, която изостава,

от липсващите огнени стени е прегоряла.

Оставям те - тъгувай самотна със тъгата,

но търсейки, откриваш тъга във самотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...