Приказки рисуват своите герои,
римуват ги със стихове във мен,
оставят думичките си - порои,
струят и тичинките в техен плен.
Тревата се усмихва на света
и ирисите на небето блесват в нежна поза.
Човешкото изгубва своята злина.
Красивото в душата ражда роза.
Обич се насипва в малки дози.
© Екатерина Стоянова All rights reserved.