Простих аз първата ти грешка,
после втората простих.
Какво очакваш?
И следващата да простя?
Не! Вече не мога!
Не намира сили туй сърце.
Грешка след грешка
не може то да понесе.
Да скъсам с теб
много тежи,
но избор имам ли?
Защо сърцето да се мъчи
и да ми тежи?
Защо така да се стопяват и моите мечти?
Защо от всичко това аз да страдам сега?
Не мислиш ли, че от
болка горим и двамата?
© Диана Димитрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Приятно стихотворение 