Просто аз
Не съм красавица от лъскаво списание
и не блестя, ни с чар, ни с остроумие...
Смущавам се от нечие внимание, и да, чувствителна съм
често до безумие.
Аз просто съм една жена обикновена,
като стотици други по света,
и не мечтая да съм център на вселена -
живея кротко в свойта самота.
Не съм прекрасна, лунна фея
и много често имам уморен и жалък вид,
Аз просто като другите живея в моя малък свят със сив и скучен бит.
И много често си седя сама с зареяната мисъл надалече
в компания с изстинало кафе,
цигарата, догаряща в пепелника пълен вече...
Тогава си припомням тихо аз как честичко ми казват :
- О, колко си капризна, своенравна и ината!
Те виждат всичко през своята си призма,
опитват се да ровят в сърцето ми, в душата.
Да! Знам. - За някои съм вечна веселячка,
изпълнена с ирония хаплива,
безгрижна, лекомислена дивачка,
с шегите неуморни, вечно жива.
За други съм съмнително създание,
изпълнено с разбиране абсурдно, уж тиха,
но с коварно подсъзнание,
изпълнена с прикрити чувства бурни...
И всеки мисли, че животът ми е лек,
седя си и по цели дни с пръсти щракам,
не знаят те, че за душата си аз нямам лек
не вярвам в нищо аз и нищичко не чакам!
Живея без мечти, живея ден за ден,
изпълнена със самота и болка глуха.
Да! Слушам само разума студен,
защото вече само той владее таз обвивка куха!
Раздадох всичко! Нищо нямам аз!
Душата ми е празна, няма чувство, мисъл.
Сърцето ми мълчи, то няма глас,
Животът ми е пуст, лишен от смисъл!
За някой може би пресилено звучи
изповедтта горчива на душата, но
истина е че сърцето ми мълчи,
самотна съм дори и сред тълпата.
И чувствам вечната умора ,
студено ми е а съм потисната
И въпреки това не искам аз от никой нищо, хора!
Съчувствие не търся и разбиране не искам!
© Марина Късметлийска All rights reserved.
