Като пенлива морска вълна
искам по теб да се плисна,
но ето, пак се будя сама,
пак е ден, в който ми липсваш.
Аз не спирам, летя към брега
в гръб вятърът ме притиска,
а в очите си нося солта,
просто ден, в който ми липсваш.
На мълчанието ти в ръба
пак се разбивам с въздишка.
И отново е ден в тишина
пореден, в който ми липсваш...
© Ива ВалМан All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
