Aug 9, 2013, 11:26 PM

Просто искам да ти кажа, че...

  Poetry » Love
1.2K 0 8

... Любовта не се описва с думи,
не се побира само в две слова,
вселена е от трепетни безумия,
които преоткриваш на мига!

За тях не ти е нужна подготовка,
връхлитат те тъй някак, изведнъж,
и се оказваш в нежната им клопка,
а наоколо ти пада чувствен дъжд.

Попадаш сред поляна от надежди,
под тебе всяко стръкче пее
и слънцето с усмивка те поглежда,
а всяка радост чудно зеленее!

Светът ти е населен със емоции –
от капещ връз душата вишнев цвят,
през бликащите от очите ти потоци
до разпиления по тялото ти грях.

И колкото и да издирваш любовта,
накрая тя самата те намира,
не искам да я кътам в две слова...
А да се раждам в нея... и умирам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И като ни намери попадаме в нейния плен! Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Чудесно е, Таня!С философски заряд!
    Поздравление от мен!
  • Наистина не е нужна подготовка, дори понякога точно тя ни пречи да се отдадем на "чувствения дъжд"!!!Дерзай!
  • Ста ра хо тен финал даже бих казала
    Помъдряваш нещо любима
    Ей, такова пренаселено с емоции да ти е винаги :*
  • Не се описва с думи...
    Харесах!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...