Apr 22, 2014, 6:03 PM

Просто пак заваля

  Poetry
1K 0 17

                                      Просто пак заваля... Непременно

                                      във дъжда ще се скрия до утре.

                                      Аз сама се раних – преднамерено

                                      и наказах най–бялото  утро.

 

                                      Просто пак заваля... И засвети

                                      във косите ми Млечният път!

                                      С аромата на смачкано цвете,

                                      беше болката в моята плът...

 

                                      Просто пак заваля... Опрощаващо

                                      и пречистващо пролетен дъжд.

                                      Да не вярвам – звучи обещаващо...

                                      Обещавам си още веднъж!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...