Просто само питам
Просто само питам
Пръсти кърша - да почна как, не знам.
Сълзи бърша - как да бръкна там -
в длъбинен спомен, за едно врабче
и полета поломен, скършен пред Небе -
керемиди (само две) замазани със кал
и клечицата (за резе) за спусъка избрал.
Прошка от врабец - иска ли се, как?
Бумеранг или „стрелец”, лети към мене пак…
В пулса ми притупва сърчице (с моето в синхрон)
на едно учудено врабче и нечутият му, ахнал стон.
И преди да се заскитам (просто само питам)
Каква е тази птица (сгушената) в твоята зеница?
Страхувам се да те попитам – ловил ли си.. като дете…?
Питам и отлитам - Прощава ли умиращо врабче?
Рене
© Ренета Първанова All rights reserved.
