19.04.2016 г., 20:43 ч.

Просто само питам 

  Поезия » Друга
459 0 9

Просто само питам

 

 

Пръсти кърша - да почна как, не знам.

Сълзи бърша - как да бръкна там -

в длъбинен спомен, за едно врабче

и полета поломен, скършен пред Небе -

керемиди (само две) замазани със кал

и клечицата (за резе) за спусъка избрал.

Прошка от врабец  - иска ли се, как?

Бумеранг или „стрелец”, лети към мене пак…

В пулса ми притупва сърчице (с моето в синхрон)

на едно учудено врабче и нечутият му, ахнал стон.

И преди да се заскитам  (просто само питам)

Каква е тази птица (сгушената) в твоята зеница?

Страхувам се да те попитам – ловил ли си.. като дете…?

Питам и отлитам - Прощава ли умиращо врабче?

 

Рене

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Гавраиле, Руми, Еси, благодаря ви сърдечно!
  • Човек е като птицата,попадне ли в капан,умира.Поздравление!
  • Ех, Рени! Просто искам да те прегърна! Поздрав и от мен!
  • Интересно и оригинално!
  • Мерси, Символ.
    Любо, пропуснах да ти благодаря, че си внесъл яснота относно това, че е капан за врабчета...вероятно някои не знаят как се правеше когато бяхме деца.
  • Любо, Влади, Анастасия, Ан, Мисана - благодаря ви!
  • Страхотно е, Рени!
  • Искам да те поздравя петобално, Рени, за рядко оригиналната и хубава творба. Всеки носи птица в очите си. Прелетна или сгушено и умиращо врабче. Докато птицата лети и душата лети в окото, защото то не е материално, а е съвършена симбиоза на дух и материя.
  • Интересна символика си вплела в керемидения капан за "птици"...
Предложения
: ??:??