Просто си мълчи
Отново се заричам съня ти да крада,
с целувки да погаля твоите ресници.
Красива, млечно бяла небесна чистота,
как разумът се губи в буйните къдрици...
На твоите коси цветята да подишам.
Със топло от дъха си отново да те сгрея.
Сърцето ми принтира, а пък очите пишат
отново обичта ми, тъй както аз умея.
Отново по тила ти тихо ще се плъзна.
Онуй местенце наше отново ще целувам.
Отново във целувка отговорът дръзва.
Жарава нестинарска в очите ти лудува.
А после ще е дълъг зимният ти ден.
За кратко ще огряват слънчеви лъчи.
Не знам дали ще пазиш спомена за мен,
но ако вярваш в Бога - просто си мълчи...
© Красимир Дяков All rights reserved.
