Просто си отива...
Така се случва, просто си отива.
Не е виновна любовта, не я виня.
Сърцето и щом вече не пулсира,
изгасва пламъкът ù в пепелта.
Така се случи, просто ме забрави.
Какво, че бях обичана жена...
Сега съм спомен, който пари
не неговата гръд, а моята душа.
И моля се, но не да се завърне
(не си е тръгвала от мене никога),
когато някъде с очите ми го зърне,
той да не види в мене болката.
Да мога простичко да се усмихна
и с "Добър ден" да поздравя,
а после просто да си тръгна,
щом просто може да си тръгва тя.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
