ПРОСТО СЪН
Чувствам се сега добре,
но е доста нереално,
сякаш на хиляди криле,
летя към небето сияйно.
Бавно аз политам...
и вятърът в косите ми пее,
сякаш луната аз достигам,
а отстрани звездица ми се смее.
Нека полетя с някое облаче бяло
и с компания от хиляди звездички
там, където времето е спряло
и където спинкат всички.
Тихо в съня ти аз да вляза
в тази нощ на чудеса,
тебе да предпазя
от демоните на ноща.
После ще си тръгна,
в дома си да се прибера,
а утре вечер пак ще се върна,
да ти се порадвам поне в съня.
И трябва да се събуждам май,
че утро настъпи вече
и на съня си да сложа край,
но само до утре вечер.
© Мария All rights reserved.
