просякиня
Не искам ръце за милост да протягам,
да се моля за най-човешките неща в света.
Щастие, любов да прося,
за да мога напред да продължа.
Не искам, край мен минаващите хора,
да ме жалят и затова,
частичка от щастието свое
да ми подхвърлят - просто, ей така.
Не искам като самотно,гладно птиче,
трохички от радостите чужди да кълва.
Като захвърлено на пътя коте
да се умилквам за малко топлина.
А беше време, когато много бях богата,
с обич и човешка топлота.
С пълни шепи на другите раздавах
от моето щастие и доброта.
Сега съм паднала и прося,
но силна съм и това ще понеса.
На колене дълго няма да остана,
скоро ще бъда с гордо вдигната глава.
да се моля за най-човешките неща в света.
Щастие, любов да прося,
за да мога напред да продължа.
Не искам, край мен минаващите хора,
да ме жалят и затова,
частичка от щастието свое
да ми подхвърлят - просто, ей така.
Не искам като самотно,гладно птиче,
трохички от радостите чужди да кълва.
Като захвърлено на пътя коте
да се умилквам за малко топлина.
А беше време, когато много бях богата,
с обич и човешка топлота.
С пълни шепи на другите раздавах
от моето щастие и доброта.
Сега съм паднала и прося,
но силна съм и това ще понеса.
На колене дълго няма да остана,
скоро ще бъда с гордо вдигната глава.
© Веселина Узунова All rights reserved.
