Просякиня
На масата за миг се спира,
прошепва тихо - Батко помогни,
ръка подава, длан открива,
чорлаво, но с грейнали очи.
Но с какво ли мога аз да й помогна?
Поставям в шепата монета, две,
но едва ли с толкоз е възможно,
да стоплиш дните на едно дете.
Живота отредил за нея тежка роля,
просякиня, в непознати търси доброта,
вместо в щастие, игри на воля,
да живее както другите деца.
Топъл ден, препълнени са масичките на кафето,
всеки идва да похарчи своята монета, две,
тук сред тях е също и детето,
но то е тук, протягащо за хляб ръце.
© Деян Димитров All rights reserved.
