Просякът
Във двора обрасъл на старата църква
един просяк идваше всяка неделя.
Отхвърлен. Забравен. Самотен. Одърпан.
Тревата набола му беше постеля.
Протягаше длан към поредния грешник,
преминал през прага да търси утеха.
Събираше залъци, фасове, свещи...
Понякога- стари захвърлени дрехи.
Така си живееше тъжно с години.
Не чакаше "утре", не помнеше "вчера"...
Но... случи се! Тя покрай него премина.
Смутено се спря. А пък той потрепери.
Тя беше жената от минали нощи,
която с години съня му крадеше,
която в ума му витаеше още
и луда по него наистина беше!
Изискана, фина, облечена стилно,
от чантичка вносна извади монета.
Клошарят изтръпна. Изсмя се горчиво.
В очите му пламък забравен просветна.
Ръката протегната в миг се обърна
надолу с дланта, като скъсана струна...
Жената обратно монетата върна,
обгърна ръката му.
И я целуна...
© Бианка Габровска All rights reserved.
