Протегна ли ръце
Протегна ли ръце- докосвам синевата,
а с мислите рисувам нюанси от дъгата.
С лявата си длан придържам върховете,
а с дясната ръка спирам ветровете.
Нозете ми пък газят бурното море,
душата ми е сякаш къс от кадифе!
Очите ми се взират и виждат дълъг път,
по който мълчаливо влюбени вървят!
Косите си пък вплитам в залеза червен,
и Слънцето ме пита:
- Ще дойдеш ли при мен
да станем вечно цяло?
- Не искам да съм твоя,
искам да съм Аз,
и силата на зноя
да бъде мойта власт!
Светилница се чувствам, преливам и горя.
и пламъци поглъщам от болка и тъга!
Протегна ли ръце пух нежен
ще докосна в сърцето ми
и Мълчаливостта на всички Светещи!
Протегна ли ръце…
© Лидия All rights reserved.
