Усмивка...
Ако ти изпратя
Това ще е отплата
Сълза гореща
Ще тръгне ли насреща
Душата ледена да разтопи
Въздишка...
Ще скъса стоманена нишка
Душата ти да полети
Една искра...
В сърцето да разбушува се жарта
Лудост и омая
В студената човешка стая
Ще ти пратя залез
И лунна светлина
Изгрев на брега
Протегни ръка
Вземи си шепа от мойта топлина
© Любомир Деничин All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
