Jan 6, 2007, 8:54 PM

Противодействие

  Poetry
755 0 5
най - скритите
ми спомени
разобличаваш
за да ги учиш
как да вдишат
бъдеще
и как
под стъпките
им да кънтя
полуизяден
от нежно "да"
по влажните ти
устни
ако някога се
сбъдна
по бедрата ти
като разтечен
писък
ще оплискам
в девет кръга
самотата
(и да не си
помислиш
че сънувам
дяволи)
разобличавам
теб
и в спомен
те събличам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...