Прозак и чаша вода
Стоиш пред огледалото.
Сякаш се виждаш за първи път...
А в ръката ти - чаша.
Пълниш я с вода.
Вземаш кутийка, пълна със заблуда, отваряш я като кутията на Пандора.
А в нея - таблетки с очи.
Взимаш в шепата си за пореден път.
Пиеш вода, за да преглътнеш горчивината, усещаш как влиза в теб.
По пътя си убива всички спомени, трие всички притъпени чувства, всички повтарящи се болки крещят в теб. Умират...
Ръцете ти треперят като на любовници на зазоряване. Край.
Разтвори се... В сърцето ти... Свърши се. Вече и болката е радост.
Сякаш се виждаш за първи път...
А в ръката ти - чаша.
Пълниш я с вода.
Вземаш кутийка, пълна със заблуда, отваряш я като кутията на Пандора.
А в нея - таблетки с очи.
Взимаш в шепата си за пореден път.
Пиеш вода, за да преглътнеш горчивината, усещаш как влиза в теб.
По пътя си убива всички спомени, трие всички притъпени чувства, всички повтарящи се болки крещят в теб. Умират...
Ръцете ти треперят като на любовници на зазоряване. Край.
Разтвори се... В сърцето ти... Свърши се. Вече и болката е радост.
© Софийската Софиянка All rights reserved.
Поздрави!