Прозорче мъничко във скитащ полумесец,
оглежда се със лунността да види само теб.
Прегърнато от изтънелите завеси,
заспива в сънищата изтъкани от сатен.
Сънува как разхожда се в небето,
стъпва босо по звезди.
Една любов се крие зад пердето
и гледа с влюбените му очи.
А някой с топъл дъх в студена нощ рисува,
послание върху измръзналите му стъкла.
Сърцето пламенно си бе оставил,
прозорчето да стопли във студа. ...