Прозорец от моето детство
Катерих се по покривите смело.
Опитвах се звездите да целуна.
Блажено спеше сгушеното село.
Притихнал даже хъркаше катуна.
Изстиваха във онемяла прелест -
на звездите красотата се прекърши.
Надигаше се в мен горчива тежест,
че с утрото играта ни ще свърши.
Разговарях си понякога с луната -
желанията мислех си, че сбъдва.
А там далече, нейде в долината
тъмното започваше да съмва.
Но на покрива не мога да живея.
От слънцето започва той да пари.
На мислите си детски днес се смея,
но пак звезди събирам в свойте длани.
И днес звездите в мен са живи.
Мечтата ми по детски забавлява -
да ме целуват по косите сиви,
Света луната още да ми обещава.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
The work is a contestant:
