Прозорец от моето детство
Катерих се по покривите смело.
Опитвах се звездите да целуна.
Блажено спеше сгушеното село.
Притихнал даже хъркаше катуна.
Изстиваха във онемяла прелест -
на звездите красотата се прекърши.
Надигаше се в мен горчива тежест,
че с утрото играта ни ще свърши.
Разговарях си понякога с луната -
желанията мислех си, че сбъдва.
А там далече, нейде в долината
тъмното започваше да съмва.
Но на покрива не мога да живея.
От слънцето започва той да пари.
На мислите си детски днес се смея,
но пак звезди събирам в свойте длани.
И днес звездите в мен са живи.
Мечтата ми по детски забавлява -
да ме целуват по косите сиви,
Света луната още да ми обещава.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
12 място
Свързани произведения
Коментари
-
Любимо ми стана!
-
Благодаря за доверието, Теодора!
Съжалявам, че съм пропуснал това стихотворение, но сега откривам в теб нова поетична находка!
Желая ти здраве,късмет и творчески успехи!🙏 -
Благодаря Ви и за критиката и за хубавите думи, но... това е моята препратка от детството към порасналите деца. Хубаво е от време на време да си мечтаем по детски и да се забавляваме с това.
-
Много добре е в първия куплет. Дори и само заради него бих харесал стихитворението Ви! После се губи първоначалния силен старт, обаче. . Така мисля аз. Според мен някои от глаголите в следващите куплети допринасят за това забавяне. Много ми харесва, идеята, добре е формулирана.
Поздрави! -
Хубаво е!
-
Харесва ми. Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
