Прозорецът ми още е отворен
-Нали няма да ме забравиш, Питър?
-Аз? Да забравя? Никога.
Знаеш ли, прозорецът ми още е отворен
и вятърът ми пречи да заспя.
"Кого очакваш, Уенди?" пита Джон тревожно.
Майкъл се завива през глава.
Аз търся втората звезда надясно
и все направо, чак до сутринта.
Едно момче ме чака там навярно...
Не, може би не е така.
Забравил си ме, Питър. А нали ми каза,
че ще си спомняш винаги за мен?
Историите за тебе аз разказах
и ги повтарям всяка нощ и ден.
Пораствам, Питър. Ти не искаше това.
И ти... си още онова момче.
Но на прозореца още те чакам сама,
Втората звезда търся в нощното небе.
***
Изгубих надежда, че ще се върнеш някога,
но прозореца още отворен държа.
Детството ми се претапя в младост неизплакана.
На перваза ми стъпват чифт боси крака.
© Мария All rights reserved.
