Прозорецът с тъмните пердета
„Бепросветно тече утрото без светлината на твоите очи”
Павезе
В прозореца със тъмните пердета
отломките на спомените плуват.
В безсънна нощ бродира силуети
несбъднатия сън недосънуван.
В прозореца със тъмните пердета
трепти акорд от Лунната соната.
И чезне всеки изгрев безпросветно
на твоите очи без светлината.
В прозореца със тъмните пердета
угаснала е цялата вселена.
Събирам топлина от ветровете,
защото ми е пусто и студено.
В прозореца със тъмните пердета
лежат мъгли от нощни булеварди.
Но няма те. И стихваше сърцето
в нестихващия грак на миокарда.
В прозореца със тъмните пердета
отдавна няма изгледи да съмне.
Една звезда престанала да свети
и тъмно е. И тъмно е. И тъмно…
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
