Прозрение
Понякога, понякога
оставаме сами...
Г. Джагаров
Понякога, понякога
изпитвам порив тих,
в куршумите, под пряпорец
защо не се родих,
в окови да запея
със кървави сълзи:
Родино, теб милея,
ти моя съд бъди!
Понякога, понякога
във кроткия ми сън,
сънувам, че отнякъде
дошла е пролет вън
в цъфтежите, напъпили
в изпръхналата пръст,
в Балканите, отстъпили
пред кълналата ръж.
"Понякога, понякога
съм бяла и добра" -
тъй както пя Дубарова
да можех аз запя
и в стихове перфектни,
във Дебелянов стил,
гласът ми да отекне
до всеки дух унил.
Понякога, понякога
сред житните вълни
тъй бавно, във душата ми,
прозрение кълни,
че светъл или труден
летеше вдъхновен
стихът ми и учуди
дори самия мен!
© Иван Христов All rights reserved.
