Apr 26, 2012, 10:43 AM

Пръстите ми танцуваха във вакуум

  Poetry
708 0 2




Пръстите ми танцуваха във вакуум
Скакалци под стъклени похлупаци
Вериги оплели се в краката ми
Аз нямам
Отново

Откъснах от себе си и дадох
На тези които нямаха нужда
И за да не ми станат приятели
Отлетяха като пеперуди
Във въздуха

Отново нямам

Страница под страницата
Тежко падат думите ми
И по бързи от вятъра
Вече не мога да ги чуя

Усмихнах се
Преди да изчезнеш
И се надявам такъв да ме запомниш
А не с черното ми
Многословие



26 април 2012




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...