Jan 21, 2011, 12:32 AM
Псевдопатриот
ПСЕВДОПАТРИОТ
Дори Гаврош прескочи барикада
и в кошница събираше патрони.
Не мислеше за рая ни за ада,
не искаше признание, пагони.
А ти прибра разперените пръсти
и тихомълком се прибра във къщи
Смирено за молитва се прекръсти
и молиш се пред Бога всемогъщи.
Защо напусна "свята" барикада,
и чакаш наготово дар небесен?
Животът битка е, а не естрада,
понякога дори предсмъртна песен.
Словата са нерядко и куршуми,
но казани във точен час и време.
Не чакай друг... фалшивите ти думи
и гузната ти съвест да приеме.
© Христо Запрянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Откровено казано съм много приятно изненадан, че цяла тумба от асове в сайта са прочели стиха ми.
Много ми се иска да ви отговоря пооделно, но няма да го направя, защото ще се получи прекалено дълго, пък и не виждам кого бих имал основание да оспорвам, освен Петя - момичето с много нежна и ранима душа, която аз лично много уважавам.
Петя, в случая "барикадата" е символична, но ако се превърне в истинска, ами ако от другата й страна атакуват доказано нискостойностни , алчни, жестоки и безкрупулни хора, които не се спират пред нищо и ще превърнат в истински ад живота - не само твоя, а най-вече този на децата ти,тогава? Тогава какво? Ще стоиш бездушно и ще гледаш как се гаврят с тях по-най-безобразен начин? Или ще коленичиш пред иконата със запалено под нея кандило и ще се молиш на Всевишния? Но в случая няма да има нито нужда, нито ефект от молитвите ти, защото щом е Всевиждащ и Всемогъщ, Бог не би трябвало да допусне да се стига до жестоки конфронтации и изстъпления, с каквито историята на човечеството е претоварена от самото си създаване.
За да бъда по-разбираем ще си послужа с един от най-елемнтарните случаи, с които просто сме заляти от всекидневието. На улицата пребиват и ограбват човек, наоколо хора колкото щеш, но те обикновено не се намесват, а ако са сигурни, че на тях нищо няма да се случи, стоят и стават най-обикновени сеирджии. Но ако това се случи с тях, вдигат олелия до небето и проклинят всичко живо. Ето ти една "мини барикада." Е, ти ако си свидетел как би реагирала?
А що се отнася до кавичките на "свята", даже няма нужда от отговор. Защото тази дума отдавна е изпразнена от съдържание от политиците, избирани точно от нас. -
За формата-стих трепач, стегнат,всяка дума си тежи на мястото.6.
За съдържанието-аз никога не бих отишла на барикада и ако , не дай Боже, мое дете или внуче тръгне да става Гаврош, ще го вържа, за да го спра.
Дай Боже никога да няма барикади(в буквалния смисъл имам предвид) за нашите деца!
Ти си придал на думата друго значение, разбира се, но аз „видях“ дете на барикада, затова настръхнах вътрешно.
Защо си поставил„свята“ в кавички?
Поздрави! -
Стиховете са ти много хубави.
-
Хареса ми!
-
Чудесен стих!
Мъдър и замислящ!
Поздрави, Христо! -
защо ли?
защото Гаврош го убиха... -
за жалост, това е тъжната ни действителност, Христо...!
и не виждам , как да се излезе от това блато...!
все повече и повече затъваме...!
поздравления...! -
Ave,Hercule!
"Животът битка е, а не... естрада,
понякога дори предсмъртна песен.
Словата са нерядко и куршуми,
но казани във точен час и време." -
Само една грешка виждам Христо-заглавието трябва да е в множествено число.Че те толкова много се нароиха тези псевдо патриоти,безчет са!Аплодисменти за стиха!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Но знае ли човек какво ни чака...
Чудесен стих!