Aug 13, 2008, 9:36 PM

Птица

  Poetry » Love
840 0 12
Кога дойде? Крилата ми премръзнаха
от неуспешен опит да политна.
Подгонена от ветрове разбързани,
потърсих водопада на очите ти.
И сгуших се във синята им нежност.
Не питах сън ли си или награда
за толкова премръзнали надежди
и изпитания - изстрадани.

Сега си тук. За дълго ли, не питам...
Небето си за тебе ще отключа.
Крилата ще разтворя. Ще опитам
пак да летя.
Но... трябва да ме учиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова е хубаво да има кой да те учи! Пак...
  • милата ми, Бианка...
    птица си ти...високо летиш...с много обич.
  • Лети, и не мисли за друго.
    Във полета е нашия живот.
    И там се крие цяло чудо,
    като в един свещен Кивот...

    Както винаги вълнуваща! Бъди щастлива, Бианка!!!
  • Не! Зная, че не се нуждаеш от уроци! Повярвай - сърцето ти помни как да обича и как да лети, довери му се... Разкошен стих, Уенди!!
  • "Небето си за тебе ще отключа."

    Чудесно е!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...