Aug 13, 2008, 9:36 PM

Птица 

  Poetry » Love
657 0 12
Кога дойде? Крилата ми премръзнаха
от неуспешен опит да политна.
Подгонена от ветрове разбързани,
потърсих водопада на очите ти.
И сгуших се във синята им нежност.
Не питах сън ли си или награда
за толкова премръзнали надежди
и изпитания - изстрадани.

Сега си тук. За дълго ли, не питам...
Небето си за тебе ще отключа.
Крилата ще разтворя. Ще опитам
пак да летя.
Но... трябва да ме учиш!

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Толкова е хубаво да има кой да те учи! Пак...
  • милата ми, Бианка...
    птица си ти...високо летиш...с много обич.
  • Лети, и не мисли за друго.
    Във полета е нашия живот.
    И там се крие цяло чудо,
    като в един свещен Кивот...

    Както винаги вълнуваща! Бъди щастлива, Бианка!!!
  • Не! Зная, че не се нуждаеш от уроци! Повярвай - сърцето ти помни как да обича и как да лети, довери му се... Разкошен стих, Уенди!!
  • "Небето си за тебе ще отключа."

    Чудесно е!
  • Много хубавко!Поздрави!!
  • Страхотно е! Поздрави!
  • Ооо...
    Колко многоооо!
  • Мила...!!!
  • "Не питах сън ли си или награда
    за толкова премръзнали надежди"

    Дори да е насън,криле размахай
    Да не забравя сънената същност,
    че някога била е птица бяла.
    И още е. Макар с криле премръзнали...
  • Крилата ще разтворя. Ще опитам
    пак да летя.
    Но... трябва да ме учиш!
    --------------------
    Е, няма как, ще провежда уроци!
    Хареса ми!
    Поздрав!
  • хитруша!...приятни уроци по летене!
Random works
: ??:??