Птица
от неуспешен опит да политна.
Подгонена от ветрове разбързани,
потърсих водопада на очите ти.
И сгуших се във синята им нежност.
Не питах сън ли си или награда
за толкова премръзнали надежди
и изпитания - изстрадани.
Сега си тук. За дълго ли, не питам...
Небето си за тебе ще отключа.
Крилата ще разтворя. Ще опитам
пак да летя.
Но... трябва да ме учиш!
© Бианка Габровска All rights reserved.