13.08.2008 г., 21:36

Птица

Поезия » Любовна

846 0 12

Кога дойде? Крилата ми премръзнаха
от неуспешен опит да политна.
Подгонена от ветрове разбързани,
потърсих водопада на очите ти.
И сгуших се във синята им нежност.
Не питах сън ли си или награда
за толкова премръзнали надежди
и изпитания - изстрадани.

Сега си тук. За дълго ли, не питам...
Небето си за тебе ще отключа.
Крилата ще разтворя. Ще опитам
пак да летя.
Но... трябва да ме учиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Смиф (Валентин Евстатиев)

Толкова е хубаво да има кой да те учи! Пак...

2011-11-22T15:08:46+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

милата ми, Бианка...
птица си ти...високо летиш...с много обич.

2008-08-18T17:49:03+03:00
Индиана (Криси)

Лети, и не мисли за друго.
Във полета е нашия живот.
И там се крие цяло чудо,
като в един свещен Кивот...

Както винаги вълнуваща! Бъди щастлива, Бианка!!!

2008-08-17T01:52:06+03:00
ДесиК (Деси Копчалийска)

Не! Зная, че не се нуждаеш от уроци! Повярвай - сърцето ти помни как да обича и как да лети, довери му се... Разкошен стих, Уенди!!

2008-08-14T23:25:22+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

"Небето си за тебе ще отключа."

Чудесно е!

2008-08-14T19:27:07+03:00