В тишината пак без глас крещя,
в тъмнината пак без плам горя,
сред тълпата пак сама вървя
и душата ми край хиляди се лута.
По черни пътища безчет се скитам
тръгвам бавно, спирам, тичам.
Птица по пътя си аз срещнах,
бе красива, пъстра, много нежна.
В света ми сив тя внесе блясък,
преобърна живота ми със гръм и трясък
без да разбера как и защо.
Тръгна си и остави след себе си перо.
Дълго след като това отмина,
мина лято, мина есен, мина зима
и се сетих пак за мойта птица,
дето появи се и изчезна кат мъглица
и чудех се какво е тя.
И оказа се туй чудо любовта!
След като това прозрях,
мина време, срещнах тебе аз.
Птицата над нас прелетя,
взе перото си и тръгна да
раздава любов и радост по света!