Птица
Птица - тъй нежна и бяла
досущ като твоята душа.
Птицата, която отлетя
и ме остави сама.
Другари с теб бяхме
във слънце и дъжд
в едно ято летяхме
и падахме неведнъж.
На един клон стояхме -
помниш ли това?
И за живота пяхме
все хубави неща.
Аз не пея сега,
не и за това.
Ти отлетя
а аз останах без крила.
© Rosica Popova All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
