Птицата
Птицата
С шума на отминаващото лято
и с огъня от опожарените поля
си отива птицата, която
от мъка едвам прошумоля,
когато с теб разделихме се тихо,
когато всички хоризонти сляхме
и аз нарисувах те в няколко стиха,
и всичко, което с тебе деляхме.
Но тя бе и единствен наш свидетел,
когато дарявахме си светове,
и раждаха се на любовта ни плодовете
единствено, когато бяхме насаме –
Птицата от други се страхуваше,
не кацаше по чуждите первази –
нас от всички най-ревнуваше,
любовта ни чиста да опази.
Но идва есен... любовта отлита,
а с нея – птицата на нашите мечти...
Дали на пролет ще се върне тя сърдита?
Дали всъщност ще я чакаш ти?
© Християн All rights reserved.
