gothwolf (Християн)
104 227
Aug 27, 2008, 2:31 PM

Птицата 

  Poetry » Love
663 0 3

Птицата

 

С шума на отминаващото лято

и с огъня от опожарените поля

си отива птицата, която

от мъка едвам прошумоля,

когато с теб разделихме се тихо,

когато всички хоризонти сляхме

и аз нарисувах те в няколко стиха,

и всичко, което с тебе деляхме.

 

Но тя бе и единствен наш свидетел,

когато дарявахме си светове,

и раждаха се на любовта ни плодовете

единствено, когато бяхме насаме –

Птицата от други се страхуваше,

не кацаше по чуждите первази –

нас от всички най-ревнуваше,

любовта ни чиста да опази.

 

Но идва есен... любовта отлита,

а с нея – птицата на нашите мечти...

Дали на пролет ще се върне тя сърдита?
Дали всъщност ще я чакаш ти?

© Християн All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??