Птича песен...
И нощта бавно слезе в очите ú.
И разля се във синя мъгла.
Във косите закичила
малка звезда,
вместо цвете.
Цяла нощ,
цяла нощ тя надпява се
с птиците.
А гласът ú - ромон на буйна река.
Непокорни,
бунтуват се само устните...
Търсещи свойта утеха.
Само вятърът кротнал е в
цъфнали люляци.
И притихнал, заслушан във
тяхната песен,
заспива унесено.
(После в утрото лудо
да гони влюбени облаци.)
Не във сънища,
не във сънища тя неспокойна е...
Тя заспива със птича песен.
© Нели All rights reserved.
Поздрав, Нелка!