Птици от изток намираха пристана, ронеха сълзи от бял кехлибар, плискаха сънища, бистреха истини, будеха мъдрия скален знахар. Тайно предаваха стройните символи в стара, но нужна все още игра. Шепотно бликаше в синьото изгрева, мраморно ширнал се в светли недра. Бързо се сменяха пъстри мелодии, слезли от мисъл на майстор-сладкар, звънко проблясваха слънчеви фокуси, вплели деня във палитрен концерт. Някъде там сред вълните метличина, вятърно сбрала коси с росен мак, срещнах огрения плясък на птиците, полетно дала им себе си в дар.
Благодаря ти, Матусал. тази песен си няма мелодия, защото не умея да й я дам. А иначе бих искала наистина да зная и аз какво мога. Много се радвам, че ми писа!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.