Знам душата му от какво се вълнува,
а птиците пеят в нощта. Ти не ги чуваш.
Явно съм тъмна и тиха, безумна,
и ходя в река от забравена чувственост.
Но не умирай, помни ме, забравяй, усмихвай се,
искам го слънцето в твойте зеници.
Белите чайки в море от усмивки
били са само невъзможни и приказни...
Не! Не унивай! Любовта е последна,
няма го вятърът, който да стихне,
няма го скръбен в косата да плиска,
ако ти си прегърнал мечтата си, детската. ...