Пухче перушина

срещу две машини

На пътен възел „Детелина”

(в ремонт от н’ам коя година)

летеше пухче перушина:

безцелно, волно и щастливо,

не гледаше света накриво,

но две машини го видяха

и сякаш нему завидяха.

Огромен валяк: тежък, важен

подгони го, за да го смаже

и не след дълго го настигна...

Целта зловеща той постигна -

напред, назад, вибриращ бясно

извърши делото ужасно!

Отдръпна се, но с изненада

видя, че нямаше пострадал,

а цяло пухчето си беше

и най-спокойно пак летеше.

Цистерна „Зил”, обаче ревна

със силна струя: страшна, гневна,

вода навсякъде се плисна

и перушинката накисна.

С реализирани идеи,

доволни, двамата злодеи,

заминаха, но беше лято

и слънцето е като злато...

За помощ вятърът полъхна

и след минути тя изсъхна.

Отново литна към небето,

забравила това, което

подвластните на злите сили

преди ù бяха причинили.

Прости им всичко тя, защото

бе вярна твърдо на доброто,

а то не може да намрази

и, даже в опит да се сгази,

остава здраво, невредимо,

усмихнато, ненаранимо,

че то, при своите нагласи,

решава само с любовта си!