Звездичка (Яна Вълчева) Звездичка (Яна Вълчева)
16 168
Dec 14, 2007, 8:22 PM

Пукот

  Poetry
817 0 18

Съхне в мен дървото на надеждата,

задушава се от дългове и нужди,

всеки клон прекършва се и вехне,

аз оставам нечия, но чужда...

Съхне в мен и вече се пропуква -

тъжен пукот... как отеква в мен...

падам - беше неизбежно,

... още някой стене наранен.

Съхне нещо - няма да се случи,

а в неслучването тичам след любов.

Губя се, но знам, ще се науча,

в този не, но в другия живот...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • jantreya (Валентина Шейтанова)
    jantreya (Валентина Шейтанова)
    Огледай внимателно в корените на дървото.
    Може би там вече избива нов филиз.
    Прекрасен е стихът ти,миличка!
    Прегръщам те с обич!!!
  • kireto1982 (Кирил Христов)
    kireto1982 (Кирил Христов)
    Губя се, но знам, ще се науча,
    в този не, но в другия живот


    Браво Яна.Поздравления за хубаво написания стих.Усмивки от мен
  • Звездичка (Яна Вълчева)
    Звездичка (Яна Вълчева)
    Благодаря ви,целувам ви,напоследък почти нямам време за Откровения и наистина много ми липсвате...но аз се завръщам
  • Apollo (Димитър)
    Apollo (Димитър)
    Трябва да има надежда,макар и в следващия живот!!!
    Поздрави,Яна!!!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Съхне нещо - няма да се случи,
    а в неслучването тичам след любов.
    Губя се, но знам, ще се науча,
    в този не, но в другия живот...
    ...
    Страхотно, Яни!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0