Пукот
Съхне в мен дървото на надеждата,
задушава се от дългове и нужди,
всеки клон прекършва се и вехне,
аз оставам нечия, но чужда...
Съхне в мен и вече се пропуква -
тъжен пукот... как отеква в мен...
падам - беше неизбежно,
... още някой стене наранен.
Съхне нещо - няма да се случи,
а в неслучването тичам след любов.
Губя се, но знам, ще се науча,
в този не, но в другия живот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
