Пусни ме да си ида,
освободи сърцето ми.
Остави го да излекува само
раните от нашата раздяла.
Вярва, че ще успее,
още има сили за това.
Сама ще стопля ледените длани,
сама сълзите ще изтрия.
Сърце, горено от любовни рани,
търси лек за свойта самота.
Лесно ще живея след твоята забрава.
След мене викове зловещи -
да се върна. Не!
Пътя сам избра, края начерта.
© Теодора All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
