Пустата къща...
Отидох с усмивка на лице,
но нещо липсваше.
Къщата беше празна и тиха,
както никога...
В камината вместо пламък
имаше само един стар камък,
останал от минали дни, изпълнени
с усмивки и танци.
Влязох и сякаш се блъснах в нещо,
в нещо много силно...
Обърнах се и видях...
Хиляди спомени...
Бяха навсякъде...
във всеки ъгъл,
във всяко огледало,
все се виждаше нещо,
но вече бе остаряло и изчезнало.
Вечерта всичко потъна в тъмнина.
И всичко живо заспа.
Събудих се на сутринта.
Чух птичките и видях утринта,
изгаряща от слънчева светлина.
Изтичах в градината,
преливайки от щастие, че ще те видя..
Но не... имаше само тишина и празнота,
и едно момиче, цяло в сълзи,
молещо смъртта за справедливата размяна!
© Александра Иванова All rights reserved.
