Aug 3, 2011, 11:33 AM

Пустинен шепот

  Poetry » Love
975 0 2

Черна нощ

Няма край

А звездите светятя дълго над Дубай

Зноен дъх

Скален бряг

Хвърлям поглед да те видя пак

Ти ли си

Или това е само шепота на вятъра

Ти ли си

Или това е само блясъка на пясъка

Това е нашата съдба

Да бъдем с тебе разделени

Да те търся с поглед аз

И да питаш ти за мене

Сън и мечта

В твойте мрежи ме оплиташ

Тука ли си ти

Или пък далече скиташ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Констант Булгара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...