Пустош
На Дамян
Как бързо нижат се годините,
без твоя поглед миличко дете.
Като пустош при бедуините
е нашето посърнало сърце.
Посадихме ти сребриста ела,
на клонките ѝ птиче да пее.
Лете да внася ветрец, хладина,
зиме фъртуната да немее.
Посадихме ти сини камбанки,
първи на пролет да те споходят.
Да ти разказват смешки балкански,
скуката, дечко, да ти прогонят.
Да ти спомнят небето голямо
и морския рев на родни вълни.
Да се вглеждаш в лицето обляно
на мама, тате, на ближни сълзи.
Жега е! Пари майката земя.
Сълзите ни пресъхнаха на сол.
В сърцето ни е легнала змия.
Животът ни без теб, Диди, е гол!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
