Jun 2, 2019, 3:30 PM

Пясъчен

  Poetry » Love
831 2 0

Създавам те по мисъл и по памет, 

за да докажа, че те има някъде. 

Защото си ми нужен и ми липсваш,

ще те нарисувам от пясък!

 

Започвам щрих по щрих 

с овала на лицето ти, 

с трапчинките , брадичката, усмивката, 

извивката на веждите, 

носа ти и очите морско сините.

 

Вълнувам се. 

Докосвала съм всяка твоя гънка, 

гърба, ръцете, мускулите на рамената, 

чак до връхчетата на косата

и по-нататък,

още по-нататък. 

 

Накрая ще направя твойта аура. 

Реална мога да я нарисувам. 

В нюанс на синьовиолетово, 

със алено-червено над главата. 

 

И ще съвпада с всяка твоя клетка,

завършека на моето творение. 

Ще бъде пясъчен. 

Безмълвно пясъчен, 

но точно и напълно като тебе. 

Не мога да му дам

единствено душа.

 

🖤

*** ***

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...