Пясъчни/душевни турбуленции
Какво обичаш?
*любим/лексиконов/екзистенциален въпрос*
Да изграждам, да създавам, да издигам
Колко?
О-о, много, и на високо
като пясъчните кули, които усърдно строяхме на плажа като деца
от мокър пясък, полепвахме навсякъде
обаче сипвахме го тоя пясък, кофичка след кофичка
неуморно и неспирно
поне докато гърбът се зачерви по рачешки
и крясъкът на майка не се извиси из под чадъра
представяхме си кулите като небостъргачи
искахме да издигнем небостъргачи!
За мечти ли ми говориш?
Какви мечти… Не бе, пясъчни кули.
Какво друго обичаш, не може да са само пясъчни кули?
Обичам… обичам да руша, да саботирам.
Кое?
Е, пясъчните кули, как кое.
Та нали тъкмо ги издигна. Виж ги, цели небостъргачи.
Слънцето им закрива върховете чак.
Именно. Високи са. Трясъкът ще бъде грандиозен.
Та нали кофичка след кофичка, рачешки гръб, крясъци на майки…
Е, именно.
Не разбирам.
Те вълните ще отмият пясъка, тъй или иначе.
Или дъжд ще завали. Или вятър ще ги повали.
Хм, това ли ставало с мечтите?
Какви мечти?! Нали пясъчни кули.
Да, пясъчни кули.
Нали ти казвам
те вълните деликатно ще си ги отмият
къс по къс
а дъждът ще ги стопи
а вятърът ще разнесе
песъчинка по… схващаш.
Обаче аз като ги съборя
ще се сгромолясат!
И прах ще се вдигне нависоко
и чак в очите ми ще влезе
и чак, сигурно, ще се насълзят.
И това ли обичаш?
Да изграждаш и да разрушаваш
пясъчни кули?
Зарежи ги пясъчните кули.
Обичам да мечтая.
© Plamena Kirova All rights reserved.
